Поглед отвъд Мики Маус

KОГАТО през 2005 г. Боб Айгър беше избран за изпълнителен директор на Walt Disney, много от хората в компанията и медийния бизнес се усъмниха в способностите му. Всички сметнаха, че причина за избора на бившия шеф на компанията Майкъл Айснър е да има “слаб” наследник, който да не промени наложената от него политика. Със сключената през януари сделка за 7.4 млрд. USD за покупка на едно от най-успешните анимационни студиа - Pixar, той показа на всички, че има свое виждане за нещата.
Само допреди няколко години Айгър беше твърде далеч от директорския пост на Disney. Кариерата му започва като телевизионен метеoролог и бавно се изкачва по стъпалата на Capital Cities/ABC, преди да бъде купена от Disney през 1996 г. През последните години на Айснър той е дясната му ръка и често понася критика за слабото представяне на телевизионната мрежа на компанията - ABC. Презрителни са дори забележките на самия Айснър.

ПОКУПКАТА НА PIXAR ОБАЧЕ Е СМЕЛ И СКЪПО СТРУВАЩ ХОД
Начинът на управление на това обединено предприятие ще покаже дали Боб Айгър е типът лидер, от който Disney се нуждае през този тежък период. Както всички “стари” компании, студиото се изправя пред големите предизвикателства като Интернет и други дигитални технологии.
С обединението с Pixar Айгър установи и близки отношения с основателя на студиото и шеф на Apple Стив Джобс. Въпреки грандиозното спречкване в миналото с бившия шеф на Disney Майкъл Айснър сега Джобс ще стане не само част от борда на компанията, но и най-големият индивидуален акционер в Disney. Освен това неговите съвети ще бъдат много ценни за сегашния изпълнителен директор при изпълнението на избрания курс на технологична промяна.
Според инвестиционната банка Merrill Lynch от 1999 г. Pixar носи на Disney повече от половината печалба. Тяхното споразумение за сътрудничество обаче приключи през тази година. Междувременно много от собствените филми на студиото се представиха зле финансово през последните години. Групата изпитваше затруднения с предизвикателството да премине от ръчно направените рисунки към компютърните образи. Покупката на Pixar означава, че шефът на Disney с един замах е успял отново да наложи превъзходството на фирмата си в анимацията. Това е от жизнено значение за нея, тъй като се нуждае от вливането на свежи герои за тематичните си паркове, телевизионни програми и потребителски продукти.
Сключената сделка обаче е доста скъпо струваща.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ШАНС ДА СЕ ОПРАВДАЯТ РАЗХОДИТЕ
пред акционерите е Pixar да продължи да бъде успешно студио. Филмовото производство за съжаление е забележително капризно, а Pixar вече направи поредица от хитове - “Таласъми ООД”, “Търсенето на Немо” и “Невероятните”. Затова Айгър трябва да бъде много внимателен да не навреди на способностите на Pixar да произвежда добри филми. Често в миналото почеркът на Disney е носил несполучливи резултати на завоеванията му. По времето на Стив Джобс като мажоритарен акционер, чиято политика беше подчинена на търпението и ненамесата, Pixar се радваше на лукса да отдаде първостепенно значение на изкуството пред търговията. Сега обаче Disney ще наблегне повече на краткосрочните финансови резултати. Всъщност това е и една от причините Pixar да приеме сделката - да попречи на компанията в стремежа си за бързи печалби да направи лоши продължения на филмите.
Съгласието на Pixar обаче показва, че Айгър е успял да убеди малката компания в сериозните си намерения спрямо креативността - повтаряща се тема в управлението му като изпълнителен директор. Той назначи президента на Pixar Ед Катмул и Джон Ласетър да отговарят за анимационните студиа както на Pixar, така и на Disney. По този начин те ще имат влияние върху продълженията на филмите. Джон Ласетър ще отговаря и за създаването на нови атракции в парковете на Disney.
Боб Айгър трябва да опази уникалната култура на Pixar. Един от начините за това е да позволява на студиото да създава филми по своя собствен начин. В противен случай много от талантите му ще напуснат. Ако Джон Ласетър и други креативни личности си тръгнат, студиото на Disney просто ще е купило най-скъпите компютри, продавани някога, казва Лоурънс Хаверти, фондов мениджър на Gabelli Asset Management.
Но как всъщност беше убеден Джобс да продаде Pixar? Една от теориите е, че той твърдо вярва в благоприятните последствия от сделката за любимата му фирма Apple. Скоро след като пое поста на изпълнителен директор, Айгър сключи безпрецедентна транзакция с Apple. С нея се разрешава на хората да свалят някои от телевизионните програми на Disney на техните плейъри iPod посредством онлайн магазина на Apple - iTunes. Възможно е Стив Джобс да убеди студиото да предостави повече достъпни материали за Интернет. Освен това Disney има намерението да се наложи като “виртуален” мобилен телефонен оператор. По този начин Джобс може да спечели ценен поглед отвътре, в случай че Apple реши да направи същото. Разбира се, множество са и потенциалните конфликти на интереси, което означава, че Джобс може често да напуска някои от срещите на борда.
Айгър планира Disney да се развива на международната сцена и особено на нововъзникващите пазари. Някои хора смятат стратегията за правилна, но допълват, че изпълнението й e погрешно. Ако желанието на Disney е наистина да се развива бързо на интернационално ниво, студиото ще трябва да излезе и на големи и най-вече развити територии, каза Дейвид Хулберт, бивш президент на Walt Disney Television International.

ПО-ПРИЯТЕН ЗА РАБОТА
ЕДНА от най-важните характеристики на Айгър е, че е много по-приятен за съвместна работа от Айснър. Освен че възстанови отношенията със Стив Джобс, той сложи край и на враждата с Рой Дисни, племенник на легендата Уолт Дисни. Друг популярен негов ход е разпускането на отдела за стратегическо планиране на компанията, който беше ненавиждан от всички заради политиката му на блокиране на нови идеи /вътрешни източници обаче твърдят, че той все още не е напълно мъртъв/. Айгър също се опитва да смекчи острата корпоративна политика. Въпреки че прави правилните стъпки, все още съществува съмнение дали той ще има необходимата сила да наложи трудните решения през устойчивите групи в компанията. Ако успее, спокойно може да се присмее на очакванията на медийната индустрия и да осуети предвижданията на всички за негов провал.

Автор: THE ECONOMIST