Как група българи сбъднаха мечтите си в страната на неограничените възможности

Денят е 11 септември 2001 г. Америка е разтърсена от най-големия терористичен акт в историята на света. За емигрантите в страната настъпват тревожни дни. Един от тях е и 28-годишният Калин Пенчев, който току що е пристигнал с идеята да развива бизнес в страната на неограничените възможности.
Докато милиони хора по света наблюдават как двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк рухват, българинът сякаш вижда да се сриват и мечтите му. В този момент контейнерът с българско сирене, който той е поръчал седмици преди това с пари назаем, се намира някъде в средата на Атлантическия океан, а пред Калин и неговите съдружници стоят само рискове и неизвестни.
Това е началото на „Малинчо интернешънъл“ - фирмата, която е собственик на популярния сред българите в цяла Америка сайт www.malincho.com. За по-малко от четири години той се превърна в най-голямата интернет бакалия за български стоки в САЩ, продавайки на наши емигранти познатото им овче сирене, шпеков салам, лютеница „с хоро“ и дори лукчета. „Малинчо“ обаче не е само фирма. Той е символ и на предприемчивостта на група български студенти, които в хаоса от събития след 11 септември 2001 успяха да осъществят

Американската мечта в български вариант

Ако това ви се струва пресилено, ето един аргумент. От две години т.нар. Malincho Case е част от магистърската програма в бостънския Babson Collage. Историята на фирмата се изучава от студентите по предприемачество като пример за компания, започнала от нулата и успяла само с идея и много труд.
„В Америка сме вече осем години и разбрахме как и колко се работи, за да постигнеш това, което искаш. Ние намерихме незадоволена малка ниша и я задоволяваме в момента. Има място за всички, стига да вярвате в успеха си, колкото и безнадеждно да изглежда на моменти“, разказва Калин Пенчев.
Самият той пристига в САЩ за първи път през 1997 на студентска бригада. Години по-късно, вече с диплома в джоба си, той отново решава да изпробва шанса си в страната на неограничените възможности. Започва работа като сервитьор в гръцки ресторант в Атлантик сити - хазартната столица на Източното крайбрежие. В главата му се въртели различни идеи за бизнес. Към сиренето се насочва след разговор със своя бивша съученичка, чийто баща притежавал по онова време една от най-големите винарски изби в България.
„Този човек ми каза: „Виж, аз изнасям българско сирене за Швейцария. Ако смяташ да се занимаваш с това, мога да ти помогна“, спомня си Калин. Очаквал, че неговият български партньор ще осигури пари за старта на бизнеса.

Времето минавало, а парите не идвали

Накрая Калин и приятелката му решили да стартират бизнеса сами. Трябвало спешно да бъдат намерени отнякъде 40 000 долара, за да бъде платен първият контейнер.
Двамата нямали толкова пари. „Всички мои приятели бяха студенти, които работеха здраво, някои дори на две места едновременно. Те имаха пари в банките, но те бяха предназначени за учебни такси. Аз ги събрах и им казах, че заедно с моята приятелка имаме възможност да изтеглим около 40 000 долара по кредитните си карти. Ако се провали всичко, ще изтеглим тези пари и ще платим техните учебни такси независимо от високите лихви, които ще ни таксуват. Не сме излъгали никого, че имаме готови пари настрана, че баща ни е богат или нещо такова“, спомня си Калин.
За един час той успява да събере шест индивидуални вноски по 5000 долара. Но парите пак не достигали. Тогава той се обърнал за помощ към Таня, семейна приятелка от Пловдив, която била управител на ресторант „Пълдин“ в Стария град. Тя откликнала на молбата му и осигурила липсващите 10 000 долара, като се съгласила да контролира натоварването на стоката в България. Най-после всичко се подредило и корабът потеглил, но настъпил кошмарът от 11 септември…

„Добре дошъл в бизнеса“

Когато се случили атентатите, Калин вече бил осигурил малък склад в Ню Джърси, в който смятал да съхранява голямото количество сирене. Притесненията му били най-различни. Страхувал се главно от митническите власти в САЩ. Обяснили му, че контейнерът ще бъда щателно проверяван, тъй като фирмата е нова и това и е първата пратка.
Няколко дни по-късно Калин получил ужасяващо обаждане от Тони, собственика на склада в Ню Джърси. Контейнерът бил доставен, но от вътрешността му се носела ужасяваща миризма. Оказало се, че тенекиите са направени от евтина ламарина. Солта от саламурата разяла метала и течността се разляла из целия контейнер. „Можете да си представите гледката. Част от тенекиите се бяха спукали и солената саламура се беше разляла навсякъде по пода. Миришеше и собственикът на склада искаше да знае какво ще предприема. Аз също се питах „Господи, какво ще правя сега“, спомня си Калин.
Обадил се на българския производител и му поискал обяснение. Настоявал, че щом си е платил цялата сума по сделката, е редно да получи качествена стока, вместо тепърва да се налага да я препакетира. Освен това пет от шестте различни вида сирене в поръчката не съответствали на заявеното количество по фактура. Някои били повече, а други по-малко от поръчката, която изпратил в България. На всичките му протести получил кратък отговор: „Добре дошъл в бизнеса.“
Производителят отказал да компенсира щетите, но поне му казал рецептата за саламурата - вода, сол и лимонов екстракт. С помощта на двама приятели Калин се заел да препакетира цялото количество сирене, парче по парче. Отнело им цяла седмица…

Как се продава един вагон сирене

Контейнерът съдържал 20 тона сирене. Продажбата му в страна като Америка била трудна задача. Особено когато фирмата е напълно неизвестна. В началото Калин наел един камион и започнал да го предлага на българи в района на Вашингтон. Доставял го по домовете на хората. Сред клиентите имало и ресторанти от предградията, където живеели големи етнически общности. Търговията обаче вървяла трудно. До мига, в който не разбрал, че може да продава стоката си и по пощата.
Фирма от Флорида, която търгувала с млечни продукти от всички краища на света, проявила интерес към българското сирене. До този момент тя внасяла само „Фета“ от Гърция. От централата на фирмата поискали да видят стоката на малката фирма „Малинчо интернешънъл“. Поръчали на Калин да изпрати една малка бучка за мост­ра по куриер.
„Господи, помислих си аз. Незабавно се обадих на приятел и му казах, че съм продал цялото количество сирене. Той ме попита дали се шегувам. „Наистина ли продаде сиренето“, не вярваше той. Не - отговорих му, но ако мога да изпратя мостра по куриер, знам как ще мога да го продам“, разказва Калин.
Поставил тенекията със сирене в колета и го изпратил. Доставката била извършена без никакви проблеми. Така се родила идеята за сайта www.malincho.com, чрез който могат да се правят on-line поръчки. Три седмици след като Калин изпратил първата си пратка по куриер, представител на UPS го посетил в неговия офис. Той бил изпратен там със задачата да сключи договор с Малинчо преди конкуренцията от FedEx да стори това.

Бизнесът се разраства

On-line търговията потръгнала и бизнесът се разраснал. Фирмата започнала да предлага и други български стоки като лютеница, мармалад, печени пиперки и български вафли. В края на първата година от създаването на фирмата оборотът достигнал 16 000 долара на месец, шестият контейнер със стока от България бил на път, а Калин пакетирал и изпращал повече от 100 поръчки на седмица.
Според собственика на „Малинчо интернешънъл“ успехът на бизнеса се дължи на доброто качество на българските стоки. „Ние имаме клиенти, които не искат да консумират продукти, произведени в САЩ, за да не затлъстеят като средностатистическия американец. За българина много от храните са със странен вкус - сладнеят. Има 50 вида кисели краставички в супера, но не са по нашия вкус. Дори вкусът на „Кока-Кола“ и „Пепси“ е различен от същите в Европа“, твърди Калин Пенчев.
Отскоро фирмата започва и собствено производство на луканка и различни видове колбаси, които поръчва на местни фабрики в Канада и САЩ. Цените на стоките са доста по-високи от тези в България, но, изглежда, за американския пазар са нормални. Така например килограм овче сирене (наречено в сайта bulgarian sheep's feta) се продава по около $5.50, а килограм шпеков салам, произведен в САЩ по оригинална българска рецепта, излиза около $12. В момента „на разпродажба“ в сайта могат да бъдат открити най-различни стоки - от буркан с лозови листа за $1.75 до родопско одеяло за $43.50. Цената на доставката се плаща отделно и варира според тежестта на опакования продукт и отдалечеността на адреса, до който трябва да бъде доставена.
Сайтът на фирмата е един от най-посещаваните от българите в САЩ. Затова и на него често могат да бъдат открити

Различни инициативи „на полза роду“

От призиви за свобода на българските медицински сестри в Либия до обръщение към емигрантите да дарят пари за лечението на болно дете. Последната инициатива е решението да се разкрие избирателна секция в склада на фирмата, където българите от района на Атлантик сити ще могат да гласуват.
Ето как Калин Пенчев описва типичния си работен ден: „Сутринта обработвам поръчките, правя етикети, звъня на различни хора и влизам в ролята на голям бизнесмен. Следобед аз съм просто работник, който трябва да подготви поръчките и да опакова пратките. Не е лесно, но си струва. Физическият труд е здравословен. Не се срамувам от нито една работа, защото това е нещо, което трябва да се свърши, за да расте бизнесът.“