Първата любов

Имало едно време едно момче. Едно сравнително нормално момче. Да. Ти си това момче. За теб става дума. Сега ще разкажа историята, която промени живота ти.

Когато беше малък, мислеше само за игра с децата от квартала и за нищо друго. Момичетата за теб бяха нещо непознато и не им обръщаше много внимание.
Но един ден... когато започна да растеш, откри, че все пак женската част от света не е за изхвърляне и всъщност е доста приятна. Това стана, когато откри порното и тайно седеше пред телевизора вкъщи и гледаше как разни какички и батковци правят непонятни за теб неща, но в същото време доста приятни. След като откри това, ти започна да мечтаеш. Започна да си представяш как правиш секс с много красиви жени и никога не се насищаш. Започна да мечтаеш за Памела, за Джена, за готината съседка, за младата си учителка по биология и за всички други жени, които не познаваш, но би искал да правиш секс с тях. И така си минаваха дните...
Но един ден... ти порастна. Порастна и разбра. Разбра какво наистина искаш. Разбра, че не искаш Памела. Разбра, че искаш жената. Но не просто жената, а ЖЕНАТА. Разбра, че щастието не е
само в секса. И тогава започна да търсиш. Започна да търсиш не просто поредната бройка - започна да търсиш своята половинка. Знаеше, че ще е трудно да я намериш, но не се отказваше никога, дори когато се чувстваше сам и изоставен. Знаеше, че ще я намериш, искаше да я намериш, трябваше да я намериш. Искаше да задоволиш нормалната си човешка потребност от някой, който да бъде с теб. Някой, когото да обичаш. Някой, на когото можеш да кажеш всичко онова, което те е срам да изречеш дори пред себе си. Някой, който да те подкрепя в най-трудните моменти...
И един ден... твоята мечта се сбъдна. Оооооооо да. Най-накрая. След толкова чакане. Ти я видя. Видя ЖЕНАТА. Беше срещал много момичета - всякакви момичета. Но тя беше различна. Все още не знаеш защо, но тя беше различна. Тогава не знаеше, че тя е ЖЕНАТА, но усещаше някакво привличане. Усещаше нещо, което никога досега не бе изпитвал. Усещаше, че искаш да бъдеш с нея.
И един ден... о чудо!!! Тя откликна на симпатиите ти. Да, не е сън. Единствената жена, която наистина те е привличала иска да е с теб. Ти си най-големият късметлия на света.
Усещаш как от ден на ден все повече и повече започваш да си падаш по мацката. Ах, колко е хубав светът.
И един ден... ти се събуди. И усети страшна болка в гърдите. Болка, която никога не беше изпитвал. Болка, която беше по-силна от всички мъчения, на които твоето тяло може да бъде подложено. И тогава разбра. Истината. Ти се беше влюбил. Наистина. Това не беше просто поредната хлапашка измислица. Това беше истина. Толкова силно те болеше, че веднага разбра какво е. Болеше те, защото твоята половинка не беше до теб. Въпреки че ти знаеше, че ще я видиш след няколко часа, не можеше да накараш болката да спре. Ти не искаше болката да спира. Най-сладката болка на света. От този ден нататък започна да те боли винаги, когато тя не беше до теб. Силно и пронизващо. Непоносима болка. Сякаш някой е откраднал част от теб. Но въпреки това ти беше щастлив. Беше щастлив, защото знаеше, че дори и една секунда, прекарана с приятелката ти, ще заличи цялата болка. Само един поглед на твоята любима, те правеше неуязвим. Ах, колко е сладка любовта. Ти беше най-щастливият човек на света, заради нея - ЖЕНАТА.
Но един ден... ти се събуди. Ден като ден. Но не и за теб. Ти беше влюбен. Безкрайно влюбен. Нищо не можеше да те нарани. Нищо. Целият свят беше в краката ти. Ти беше всемогъщ. И всичко това заради нея - ЖЕНАТА. Днес за пореден път щеше да се срещнеш с нея. Да и кажеш колко я обичаш. Да чуеш тя колко те обича. И да бъдеш с нея, за да укротиш болката. Тази ужасна болка, която нищо не може да премахне, освен ЖЕНАТА. И когато по-късно същия ден погледна в очите и... започна кошмарът. Кошмарът който нямаше да спре скоро. Кошмарът, от който най-много се беше страхувал. И този кошмар беше предизвикан от един единствен поглед. Един малък поглед успя да те съкруши. Един поглед, който издаваше една малка тайна. Тайна, която не можеше да бъде скрита от теб. Ах, този поглед. Тези красиви очи. Най-красивите очи на света. Но сега те те гледаха някак си различно, някак си... различно. И тогава ти разбра, че нещо не е наред. Нещо, което не може да се поправи лесно. Нещо страшно. Когато попита приятелката си какво има, тя те излъга. Лъжеше те и всеки друг път, когато я питаше какъв е проблемът. Казваше ти, че няма проблем, но ти много добре знаеше, че не е така. И тогава започнаха мъките. Храната ти стана безвкусна. Да бе, каква храна??? На теб дори не ти се ядеше.
Не можеше да заспиш. По цяла нощ се въртеше в леглото и не можеше да спреш въпросите, не можеше да спреш болката. Защо??? Какво има??? Какво е станало??? Къде сгреших??? Въпроси без отговор... Ах, колко е ужасен този свят.
След още няколко дена... ти разбра. Истината. Разбра я случайно. Този път не чрез поглед, а чрез думи. "Обичам те", каза ти. "Обичам те", каза приятелката ти. Това "обичам те" те удари като мокър парцал. Тя те лъжеше. Беше се насилила да ти го каже, само защото ти и го беше казал. Но тя никога не е била добра актриса, а и ти я познаваше достатъчно добре, за да знаеш, че не е искрена. Още по-кофти ти ставаше, защото тя упорито продължаваше да твърди, че няма нищо. Че всичко си е както преди. Но не беше така.
И един ден... настъпи часът на истината. Надеждата, че нещата могат да се оправят, още гореше в теб. Ти знаеше, че можеш да се справиш с всичко. И тогава я видя... ЖЕНАТА. Твоята приятелка. Тя идваше към теб. Тя ти се усмихваше. Господи, колко е красива. Тя дойде до теб и сложи ръка на гърдите ти. Ах, колко е топла ръката и. В този миг ти си представи бъдещето. Двамата бяхте заедно. Щастливи. Ах, колко е хубав животът.
И изведнъж... тя стегна ръката си, бръкна в тялото ти, извади сърцето ти и го удари в земята. То се разби на милиони парченца. Край. Сърцето ти е на парчета. Ти си мъртъв. Ех, къде такъв късмет. Ти още беше жив. Продължаваше да дишаш. Продължаваше да изпитваш болка. Само че този път болката бе по-страшна отвсякога. И ти знаеше, че няма как да я спреш. Нямаше я вече ЖЕНАТА. Нямаше я твоята опорна сила. Нямаше нищо. Целият свят рухна. Всичко което правеше се обезмисли в вдин единствен миг. Животът ти се струваше безмислен. Защо??? Защо трябваше да става така??? Защо??? Защо тя спря да те обича??? А всъщност обичала ли те е някога??? Защо искаше да останете само приятели, когато ти можеше да и дадеш много повече??? Можеше да и дадеш любовта си. Ти и беше дал любовта си. Безкрайната си любов. Ах, колко е ужасен този свят. Как можеш да и бъдеш само приятел след това, което е имало между вас??? Разбира се ти се съгласяваш. Би нaправил всичко, за да бъдеш с нея. Да усещаш отново присъствието и. Да гледаш отново в нейните очи. Да си част от живота и. Искаш тя отново да се върне при теб.
Но разумът ти казва да я оставиш. Остави я да живее живота си. Остави я да бъде щастлива. С теб не е, дано с някой друг да бъде. Нали това искаш??? Искаш тя да е щастлива, защото я обичаш. Обичаш я повече от всичко друго на света. Тогава я остави. Само че ти си егоист. Аз съм егоист. Ние всички сме егоисти. Една част от теб иска тя да остане с теб. Една част от теб иска и ти да си щастлив. По-голямата част. Да, тя не е единствената жена на света. Знаеш, че въпреки всичко някой ден болката ще намалее. Някой ден ще срещнеш някоя друга. Може би по-умна. Може би по-красива. Може би ще я обичаш повече. Само че забравяш най-важното - сърцето си. То е разбито. Дори и ДРУГАТА да успее да го сглоби и залепи, то ще си остане просто залепено. Никога вече няма да бъде това, което е било някога. НИКОГА. Каква ужасна дума. Ах, колко е ужасен този свят.
Забрави я. Забрави я и продължавай напред. Това е най-разумното нещо, което може да направиш. Но как??? Как да я забравиш??? Как, по дяволите??? Та ти още я обичаш. Обичаш я безкрайно много. А как ти се иска да я мразиш. Колко хубаво би било да я мразиш. Мислиш си дали не би било по-добре ако тя ти беше изневерила. Тогава щеше да я мразиш. Щеше да я мразиш толкова силно, че в крайна сметка омразата ти щеше да заглуши любовта и болката да спре. Да, но ти я обичаш. Обичаш я и не можеш да я мразиш. Ти никога няма да я намразиш, защото тя е твоята първа любов. И завинаги ще си остане такава.

P.S. Посвещава се на първата жена, на която дадох сърцето си и която го взе и разби на милиони парчета...

Автор: SYSTEM32 (e-bane.net)