Тази статия е написана през 2005 година.
Наскоро (края на 2007) разбрах за книга на същата тема, но за съжаление тя е много стара и не мога да я открия.

Акио Морита ( 1921 – 1999 ) японски предприемач, един от двамата основатели на корпорацията Сони.
През 1960-те Морита публикува книга, посветена на това, че оценките в училище нямат значение за успеха и деловите способности на хората.
Morita , Akio. Never Mind School Records (1966) ( ISBN 4022604158 in Japanese)

Моля ако някой може да ми помогне да открия тази книга да ми пише. Благодаря предварително.

Митове за българското образование

"Учи мама, учи та да станеш човек..." това е "любимия ми израз" в българския фолклор. "Ще станеш инженер, лекар, милиционер...". Още от ранна възраст, майките започват да набиват в главите на децата си колко важно било образованието за техния живот. А дали е така?

Образованието като цяло в България е на доста ниско ниво, учителите не могат да привлекат интереса на учениците, образователната система има за цел да ни прави професори. Учим по система, по която са учили прадедите ни, така й никой не се седи да я "ъпдейтне". Имам чувството, че хората в България не мислят. Унищожаваме кошовете си (а после плачем, че е мръсно), чупим уличните ни лампи (а после имало много обири), крадем от шефовете си (а после имало много фалирали фирми), докато на запад хората сякаш усещат, кога вървят сами срещу себе си и успяват да се поправят. Нас ни правят професори, учим задълбочено по 10-15 предмета, докато в развитите страни учат задълбочено това, което са влезли да учат. Нека да помислим, когато влизаш да учиш информатика след 7-ми клас например в някоя математическа гимназия, първо 1 година ти дигат нервите с някой чужд език (английски, немски или френски например) след това те учат на химия, биология, история... на седмица имаш между 4 и 6 часа информатика, в които главно те изпитват, какво е хард диск или мишка. Съучениците ти вадят тетрадките и започват да четат какво е рам, защото случайно може да ги попитат. А дали един човек интересуващ се от информатика не би трябвало да го знае това "и от сън да го бутнат" както казваше учителката ми в началното училище. Ами да, човек с интерес към тази сфера би трябвало да го знае, защото интересът води до любознателност, а от там стигаме до богата култура в тази насока. Тогава защо разни ученици си скъсват задниците след 7 клас да влязат в паралелка информатика - ами защото е престижно.

Всъщност една поговорка гласи "98% талант и 2% труд". Ние сме хора и правим грешки, но много хора правят грешката, да се оставят в заблудата, че отлична диплома значи задължително добър инженер, полицай или каквото и да било друго. Училището не е измерител на човешката умност и интелигентност Дипломата е една хартия, на никого ненужна му. В крайна сметка всичко опира до това дали си способен и дали можеш.

Задавам въпрос, а след това отговарям. На кой е нужно да учи и да следва, ако е добър в това което прави? Отговор: На никой! Още един въпрос. Това образование ще ми даде ли нещо друго освен бедни знания в насоката и една хартийка? Отговор: Не! А тази хартийка в действителност гарантира ли на работодателя, че сме добри в това, за което сме учили? Отговор: Не!
Като помислим логично, стигаме до въпроса: Тогава кой и защо учи?
Учат тези, които лежат на кълката, че някой работодател с "бедни разбирания" ще се излъже да ги вземе заради хартийката, а после те ще се правят, че работят и ще взимат в края на месеца тлъста заплатка, която да им гарантира живота. Учат тези които си мислят, че с диплома в ръка са застраховани от това на масата да няма храна. Учат тези, за които ученето (следването) в по-голям град е единствения начин да се измъкнат от живота си на село, от контрола на родителите. Тук се сещам за един израз, който много мои връстници и връстнички са казвали пред мен: "Сега ще кротувам, но като стана студент ще видя живот". В тоз израз аз откривам единствено това, че те не са успели да си извоюват свобода пред родителите си. Не са успели да бъдат такива каквито са и са се правили на "добрички" за да трупат точки пред родителите им. Много мои връстници си скъсаха на времето дупетата да учат, само и само да избягат от по малкия град, в големия... Но хората като цяло не разбират, че не е важно къде живееш, а как и за какво... Ехх село село, град не видело...
Човек е голям колкото са големи целите и мечтите му, човек е създанието на земята, което създава освен отвън, и отвътре. Човекът е така създаден, че той може да живее на безлюден остров и да вижда само пустош, а отвътре сърцето му да строи, да строи фабрики, хотели, къщи, блокове, магазини на тази пустош.
Колко много хора с по две висши образования стоят на улицата и всички се чудят защо, упрекват безработицата. Безработица има навсякъде, проблемът на българина е тъмната сила (мързела). "Защо да работя за 200-300лв." казват някои. Ами стойте си без тях! Няма работа за тоя който си търси лесно оправдание, за тоя на който не му се работи, а му се седи из кафетата.

умен, специалист и интелигентен

Може да си умен, тоест да можеш да учиш текстове, да можеш да побираш голямо количество информация. Но за какво ти е да имаш информация, като не знаеш кога и как да я използваш. Не знам защо всички се стремят да бъдат възприети като умни...

Може да си страхотен специалист, най-добрия, но значи ли че си умен или възпитан. Не естествено, има толкова много хора, които в работата си са експерти, а в живота са пълни простаци, които не си пускат дори водата след тях когато ходят до тоалетна в службата.

Може да си интелигентен и това би било най-добрия вариант за теб. Да си интелигентен, не значи да притежаваш само едно качество. Интелигентните хора са тези които притежават множество качества, те са надарени с ум, добри са в дадена насока, възпитани са, знаят как да комуникират с хората и т.н. За умност и специалност се дава диплома, но за интелигентност дава ли се някъде диплома?
Не се дава естествено, сещам се сега, за един научно популярен филм, в който имаше малък експеримент, който доказва поговорката за таланта, че за да си добър, това трябва да ти е в кръвта. Бяха подбрани случайно около 1000 деца на възраст 4 години. Всяко дете бива поставено в стая, седнало на столче. Пред него стои влакче, много хубаво влакче. Майка му излиза от стаята, като му забранява да играе на влакчето докато тя се върне. Голяма част от децата лъжат майките си, че не са си играли със влакчето. Друга част от децата, направо си признават. А трета част от децата изобщо не си играят с влакчето. До какъв извод стигнаха учените, които провеждаха експеримента. Учените заключиха, че тази част от децата, които си играха с влакчето и след това излъгаха майките си, са по надарени (интелигентни) от другите, тъй като съзнават последствията до които би се стигнало ако кажат истината.

какво става в живота

С компютри и по специално интернет се занимавам от много малък, може би от 12-13 годишен. Никога не ме е влечело училището, затова и рядко бях от хората с добри оценки. Естествено когато имах интерес, имах хубави оценки. Така например влязох в Математическата гимназия, за да уча компютри, но след 1 година разочарование, след като видях, че зная 5 пъти повече от учителите си и че те няма на какво да ме научат, реших да се преместя в друго училище. Та да се върнем на интереса ми в училище, който го имаше много рядко. Майка ми винаги ми даваше за пример другите деца, които бяха отличници. Горката ми майка, така и не разбра начина ми на мислене в тази насока, за което много съжалявам. Та тя ми даваше редовно за пример мои набори, деца на нейни приятелки, с които и се хвалели. Илия е отличник в немската, знае перфектно немски, Моника учи в Англия, на Силвия Кръстева дъщеря и е отличничка във френската гимназия и т.н. А всъщност какво стана... Когато аз направих първата голяма сделка в живота си и бях спечелил съвсем сам достатъчно пари, за да си купя чисто ново БМВ, Илия работеше в MC Donald's за сума от 150 лв. Когато разбрах този факт се запитах, ами тогава защо този човек, толкова време учи немски, знаеше го перфектно (уж) като не работи по специалността си. По-късно го приеха право, но както знаем, не всеки става за адвокат, което отново не значи, че той с неговата диплома от Софийския ще успее повече в живота от мен.
Моника пък взе, че се пропи. Всяка вечер я виждам из Софийските дискотеки, пияна и заляна. Знаех си, че всичкото това гонене на желанията на баща й, а не нейните собствени ще избие някъде.
Майкъл Дел, основал най-печелившата компания за продажба на компютри в Америка, изкарва първите си пари, още като дете, като организира аукцион за пощенски марки. По-късно в детството си започва да разнася списание, за местния вестникар. Прави проучване, кой купува най-много списанието, което той разнася. Установява, че списанието е най-търсено от нови семейства и хора които смятат скоро да станат семейство. Малко по-късно разбира, че всички младоженци оставят адреса си, в местната ритуална зала, за да им бъде изпратено по-късно брачното свидетелство. Обикаля всички ритуални зали в неговия щат. Събира една голяма база данни от адреси и започва да предлага по нея списанието. Нещата потръгват, наема още момчета и изкарва над 10 000 долара. Тогава родителите му оказват голям натиск, да отиде да учи в Калифорнийския университет за лекар, това била тяхната мечта. Той оставя бизнеса си и заминава да учи. През първата година си купува компютър на IBM. Малко след това започва да прави сглобява компютри, като купува части директно от производителите. Стаята му заприличва на офис, а не на стая в студентско общежитие. Бизнеса му тръгва много добра. Така на 19 години с последните му 1000$ от вестникарския му бизнес той основава фирмата Дел. Един ден родителите му го посещават без той да знае. Когато виждат стаята му изпадат в ужас. Майкъл отнася много критики от тях и той решава да спре да се занимава с това. На втората седмица, без компютър, той разбира, че не може да живее без компютри. Напуска университета и се мести в нов офис в центъра, без да казва на родителите си. В момента фирмата ДЕЛ продължава да е лидер в компютърната индустрия, а Майкъл Дел е обявен за 3-я най-богат човек в света.
Пример, че за да успееш не ти е нужна диплома, това ни показа примера с Дел, а мога да дам и от семейството ми. Първата братовчедка на майка ми, която се слави в семейството ни като "най-тъпата" заради това, че е завършила с 3 и нещо, и не е завършила висше, стана най-богатата, като направи голям бизнес, започвайки от нищото. В същото време леля ми която има висше образование, мизерува с 200 лв. заплата, работи като продавачка в магазин.

търсене на персонал

Когато преглеждате молба за работа във вашата фирма предполагам по стара българска традиция първо гледате в кой университет е завършил кадидата. Сортирате молбите по престижност на университета. Или на интервю с кандидата първия ви въпрос е "Къде сте завършили?". Груба грешка, можете да скъсате дипломата си за бизнесмен. Тъй като имам дарбата да откривам добър персонал (което е част от тайната за успеха на моя бизнес) ще ви дам няколко съвета.
Първо направете проучване кои са добрите във бранша. Опитайте се да привлечете за екипа си от 1 до 2-ма от тях. След това скаутирайте за хора, които са направили нещо вече. Търсете си неквалифициран персонал, направете хобито на някой и негов начин за изхранване, така той ще бъде доволен да работи това, което му доставя удоволствие и ще дава максималното от себе си, тъй като няма да го върши по задължение а с желание. Когато Свалки.ком (един от успешните проекти на фирмата ми) беше само идея в главата ми, ми липсваше програмист който да напише системата за запознанства. Първо се опитах да пиша първо аз на хора, които аз бях подбрал от сайтове за работа. Не можете да си представите колко слаб беше ефекта. От 10 човека на които съм писал, с предложение за работа и с това да ми отговорят като ми изпратят снимка и CV съм получавал не повече от 2 отговора. Тогава разбрах, че на хората не им се работи. Пуснах обява като всички други фирми в агенции за набиране на персонал, в уеб сайтове за работа и т.н. Получих страшно много CV-та но портфолиото на нито един от тях не ме задоволяваше. Не знаете колко много CV-та на хора завършили информатика в Софийския изтрих, тъй като това което бяха изпратили като продукт който са правили не струваше и виждах, че няма да могат да се справят с работата. Открих един непопулярен сайт за запознанства, който притежаваше доста функции. Веднага разбрах, че човекът написал този сайт е способен програмист, но мениджъра на сайта не е талантлив. Свързах се с момчето написал сайта, веднага го попитах за сумата и след колко време ще е готов продукта. След 3 месеца системата беше написана и беше всичко онова което исках. По-късно разбрах, че момчето е самоуко. Това изобщо не ме смути, защото никога не ме е интересувало кой каква диплома има, а това да има добър резултат. Естествено задържах момчето на работа във фирмата ми.

най-добрите

са самоуките. Едни от най-големите гуру та в своята област в целия свят са именно самоуки. И това е съвсем логично и го потвърдих с примерите, които дадох по горе. Едно е да правиш нещо за престиж или за да удовлетвориш нечии болни амбиции, а съвсем друго е да правиш нещо което искаш ти. Нещо което ти е интересно и ти доставя удоволствие. Нещо което не те натоварва а те разтоварва. Много се радвам, че се специализирах в нещо, което колкото повече правя, толкова по-добре се чувствам, радвам се че не робувам на ничии желания.
А на всичкото отгоре и изкарвам пари с това - Страхотно нали?

Образованието не е лошо нещо и е хубаво да го имаш. С този текст само се опитвам да ви посъветвам да правите това което наистина желаете, без да робувате на чужди желания. Бъдете себе си и животът ще ви възнагради.

Авторът на тази статия (Владислав Димчев) е завършил начално (6.00), основно (5.95) и средно (5.60) образование. В момента (31.01.2008) е втора година студент, специалност Икономика.